Vasil Antonov

Когато се появи една идея, често нещата тръгват от краката за главата. Така стана и сега – щом започна да се заформя „Аз живях през 60-те“, знаех, че ще трябва някакво въведение. Та ето го сега.

Поглед върху кратката, но звездна кариера на първата рок супергрупа, Cream

Клуб 27 се е превърнал в един от най-убягващите и подчертано трагични съвпадения в историята на рок-енд-рола. Терминът придобива популярност през 1994 след смъртта на Кърт Кобейн, като рок феновете свърват възрастта му с тази на Джим Морисън, Джанис Джоплин, Брайън Джоунс и Джими Хендрикс. макар феновете от 70-те да го бяха отразили, когато тези четирима знаменитости умират в рамките на две години един от друг.

Пътят на Beatles в началото

Едва ли е имало двама по–различни мъже. Единият е психоделично денди в суингинг Лондон, отвеждайки рока в бъдещето със своите луди китарни сола; другият пее кънтри и морски балади в розова къща в градчето Согъртис, щата Ню Йорк. И все пак Джими Хендрикс се нарежда сред апостолите на Боб Дилън и в крайна сметка ще последва идола си в Америка в търсене на онова, което той е открил в планините Катскил.

Как скъсваш с дългогдишния си приятел, но продължавате да работите заедно в продължение на 50 години под погледа на света? Флийтууд Мак може да ви покаже как. Основните членове на групата Мик Флийтууд, Линдзи Бъкингам, Стийви Никс, Кристин МакВи и Джон МакВи без съмнение съставляват една от най-симпатичните и същевременно стабилни семейни групи, които работят с прекъсвания, в историята на рока. Кръстена на Мик Флийтууд и МакВи, които комбинират фамилните си имена, тази изключително жизнена група изминава пътя от скромното си начало през 1967 до топ продаващия се албум Слухове (Rumours) от 1977, до соло кариерите от 1979, до феноменалното завръщане през 1993. Дори и днес уникалната музика на групата продължава да забавлява слушателите по света.

Шумът на забраната

(размисли на един поклонник на роКЪТ)

Незабравими са 60-те и 70-те години на миналия век. Епоха, през която на Запад избухва младежката бунтарска култура; време, когато „младите“ настъпваха, а „старите“ отстъпваха неохотно; време, когато чрез музиката дългите коси, наркотиците и различното облекло младежите изразяваха своето несъгласие към социалната йерархия и институционалните символи на буржоазната култура. Епоха, която започна с рокендрол и завърши с великия РОК; епоха, съпътствана от протести, вълнение, много шум от забрани, които само издигнаха и утвърдиха рокЪТ като идол.

Рок и Сюрреализъм

Размислите продължават... Част II

Музиката е начин за водене на разговор със самия себе си.

Аз

Минаха повече от 50 години, когато за пръв път докоснах третия албум на Deep Purple. Спомням си го като вчера… бяхме заедно с моя скъп съученик и приятел завинаги, Ицо (Христо Павлов).

За нас прослушването на музикална плоча беше сакрален ритуал, състоящ се от много стъпки: включване на уредбата, отваряне на капака на грамофона, внимателно изваждане на плика с плочата от корицата, преглеждане на плочата за драскотини, поставяне на плочата на диска, следва бутона „старт“ и дискът бавно се завърта, достигайки до необходимите обороти, почистване на плочата с мека кърпа без мъх по посока на нарезите, иглата на грамофона също изисква уважение и внимателно се почиства от прах със специална четчица. Следва прецизно поставяне на иглата в началото на плочата придружено от леко „пук… пук“ и магията започва…