Аз живях през 60-те

Шумът на забраната

Шумът на забраната

(размисли на един поклонник на роКЪТ)

Румен ГеоргиевНезабравими са 60-те и 70-те години на миналия век. Епоха, през която на Запад избухва младежката бунтарска култура; време, когато „младите“ настъпваха, а „старите“ отстъпваха неохотно; време, когато чрез музиката дългите коси, наркотиците и различното облекло младежите изразяваха своето несъгласие към социалната йерархия и институционалните символи на буржоазната култура. Епоха, която започна с рокендрол и завърши с великия РОК; епоха, съпътствана от протести, вълнение, много шум от забрани, които само издигнаха и утвърдиха рокЪТ като идол.

Приблизително по същото време „младежта“ като социална група се появява и в България, макар и не публично призната. Независимо от сериозните политически различия от двете страни на „желязната завеса“, рокендролът беше общото, което обединяваше младежта от двата блока. За съжаление, бунтарският характер на тази музика се считаше за сериозна заплаха на комунистическия режим. Соц-управляващите заклеймяваха рокЪТ като див, антисоциален и разлагащ социалистическата младеж.

Едно цяло наше поколение използваше рока като лъч в живота, изразявайки от една страна нашата страст за по-добър живот, а от друга - форма на бунт срещу лицемерния и фалшив комунистически строй. Рокът изигра съществена роля в разпространението на западната култура и формирането на идентичността на младия човек в България.

Преди години излезе една книга с шокиращото заглавие „Как Битълс убиха рокендрола“. Музиканти и журналисти разпънаха писателя на кръст, но човекът знаеше как да привлече вниманието на пазара, който и без това е пренаситен с музикални писания. Заглавието бе бомба, един превъзходно изигран финт, на който се хванаха „експерти“, надпреварвайки се да разбият неговата теза. Не успяха, защото човекът разбираше не само от предизвикателна реклама, но и от музика. Той просто разсъждава, че ерата на интегрирания черно-бял рокендрол достига точка, когато се ражда нов музикален жанр – роКЪТ.

 

selecta-shop-logo-purple-white-2-400x150.png

Selecta Shop предлага натурална козметика от черноморска луга.

frame-900-massgels-01S.jpg

 

Да благодарим на РОКЕНДРОЛА и на всички негови гениални творци и представители, които бяха достойни учители на бъдещите рок величия и които също създадоха солидна музикална основа върху която роКЪТ стъпи и се разви.

И така - роди се роКЪТ. Рождена дата – средата на 60-те години на миналия век, място на раждане – Англия.

Оставаме на музикалните гурута да продължават да човъркат рокЪТ като жанр в музиката заедно с неговите многобройни производни - джаз-рок; сюрреалистичен / еуфористичен  рок или, казано разбираемо, хипи-рок или защо просто не го кръстим хендрикс-рок, заслужава го човек, който е казал „Музиката не лъже. Ако има нещо, което може да промени този свят, то това може да стане чрез музиката“; прогресивен; бароков; глам; пънк; хард-рок; хевиметъл и т.н., и т.н.

Рок експлозията създаде ефект на силни пулсации, родили множество състави, рок певци композирали фантастични произведения. Няма да споменавам имената на широко известни музикални колоси, създали вечни рок евъргрийни, а ще разкажа малко за един сравнително познат, но несправедливо подценен състав, създал фантастични албуми и допринесъл не по-малко за развитието и утвърждаването на рокЪТ и превъплъщението му в изкуство.

Преди да продължа с темата за „недооценените“, искам да спомена с дълбоко уважение едни други хора, чиито имена са вписани в албумите, но често се забравят. Това са музикалните продуценти и аранжори. Тук ще започна с великите имена:

  1. Джордж Мартин – определено той не е измислил позицията на музикален продуцент, но вдига високо летвата за уменията на продуцента, за да доведе целия музикален проект до съвършенство и неговото успешно реализиране на пазара. В началото на 60-те рокендролът показа устойчиви сигнали за своето съществуване в английския музикален живот и Мартин, иначе с класическо музикално образование, търсеше състав, който да аранжира и промотира. Битълс, набиращ популярност, свирещ лек, по-скоро „наивен“ рокендрол, менажиран не винаги успешно от Брайън Епстайн, намират точния човек в лицето на Мартин.

rum GMarinBeatlesПървоначално взаимоотношенията изпълнител-аранжор са били като „в старото училище“. Мартин със солидно музикално образование усъвършенства песните на Битълс. С гении като Джон Ленън се работи трудно. Отварям скоба - когато Ленън е попитан дали Ринго е най-добрият барабанист в света, той отговаря: „Е, той не е най-добрият барабанист в Битълс, вие ми говорите за света.“

Затова Мартин е велик, защото знаеше в кой момент да спре да бъде „босът“, а да бъде коректив и студиен експерт, който да умее да превърне и най-отвлечената музикална идея в звучене, което да направи дадено произведение незабравимо. Той е човекЪТ, добавил фантастичното бароково звучене на Битълс (от албума „Револвер“ нататък). Той превръща студиото в звукова лаборатория, място, където въображението, талантът и технологията създават музикален свят на безкрайните възможности.

  1. Тони Висконти – продуцирал над сто албума на различни състави и певци - Дейвид Бауи, Спаркс, Т Рекс, Тин Лизи, Мери Хопкинс (негова съпруга по онова време). Създал щрайх мотивите на Пол Макартни и Уингс, Муди Блус, Бумтаун Ратс (състава на великия сър Боб Гилдоф). За Висконти казват: „Човекът, който превръща простосмъртните музиканти в богове“, а аз бих добавил - това е архитектът на бароковия и глам рок.
  2. Андрю Пауел – образование: класическа музика, композитор, цигулар. Първа работа като музикален продуцент - Кокни Ребел на Стив Харлей (създал Себастиан), Лео Сейър, Джон Майлс, Донован, Клиф Ричард, Дейвид Гилмор, Крис Риа, Холис, Крис Де Бърг, Кейт Буш, Канзас. Участва в суперпроекта на Алън Парсънс при създаването на техния първи албум „Приказки за мистерията и въображението (Едгар Алън По)”, за който ще стане дума по-долу.
  3. Алън Парсънс – аудио-инженер, композитор, музикант и продуцент. Участвал е в създаването на легендарните Abby Road и Let It Be на Битълс; бил е на покрива на техния последен концерт (знам го лично от него), както и вечната „Тъмната страна на луната“. След успеха на Муун тавата има предложение от Пинк Флойд да продуцира Wish You Were Here, но той отказва и създава Алън Парсънс Проджект.

А сега чуйте една малка история:

Годината е 1976, месец юни, Анверс - младеж върви по уличката, водеща до къщата на Рубенс. Точно преди къщата-музей вижда малко музикално магазинче, влиза да докосне, разгледа и се наслади на стотиците винилови плочи. Звучи музика - невероятна, различна, смесица от рок и класика, фантастични гласове. Младежът пита продавача кой е съставът и отговорът е: „Не знам, току-що я получих, ако не ви харесва ще я сменя“. Купих „тавата“ веднага, беше зелена, по-късно прочетох, че съставът е Алън Парсънс Проджект, а вокалисти са Артур Браун с превъзходния оперетен глас, известните Джон Майлс и Тери Силвестър от Холис (също лично познат, но за това друг път).

Прегърнал „тавата“, младежът влиза в къщата на Рубенс в стил италиански ренесанс, разкошна градина – бароков стил, стои захласнат пред картините „Благовещение“, рядко показваната „Избиване на невинните“, „Пиршеството на Маймуните“ на Брюгел – страхотни спомени и удоволствие, запечатани за винаги.

А магазинчето за плочи още съществува, сигурно защото купих плочата тогава.

Цялата тази история имах честта да я разкажа лично на Алън през декември 2017. Разговорите с такива хора са незабравими.

  1. Рон Ричардс – музикален продуцент, менажер, промоутър, откривател на Холис. В началото на 60-те е асистент на Джордж Мартин, работи с Битълс през 62 година, когато още Пит Бест е на барабаните, не го одобрява, после не харесва и Ринго и го заменя с временно нает барабанист при записа на сингъла „Love Me Do”.

Човек, който с едно прослушване на песен определя дали влиза в следващия топ 10.

  1. Ще добавя още две имена на - Джеф Лин и Джими Пейдж, които, освен велики музиканти и композитори, са и превъзходни продуценти и музикални аранжори.

Най-после стигам до темата, заради която добрият ми приятел Ники ме помоли да напиша нещо за неговата книга, сигурно защото съм му проглушил ушите с моите Спаркс. Да, включил съм ги в моя списък на най-недооценени музиканти, оставили дълбока следа и допринесли за развитието на бароковия рок.

Спаркс влезе в главата ми през 1975, трудна година, трети курс в Морско училище, още две напред, много меланхолия, тъпотия и... спасителна музика.

rum sparks

Ако трябва да направя символичен портрет на Спаркс, ще видим щрихи от гениите Кинкс, Доорс, Дъ Ху, Тен Си Си и още много по-раните Хендел, Вивалди, Шуберт, докосване до Бах и всичко това синтезирано в удивителна комбинация от рок и барок.

Интересна първа половина на 70-те години - през пролетта на 1970 Битълс се разпада, но членовете продължават да се радват индивидуално на успех и записват соло албуми. Хард рокът, като предвестник на хеви метъла, придобива култ благодарение на Лед Зепелин, Блак Сабат и Дийп Пърпал. Поклон пред Блак Сабат (сформиран през 1968 г. като The Polka Tulk Blues Band) и няма да сгрешим, ако им припишем създаването на металния жанр, съчетан с „тъмни“ текстове.

Прогресивният или прог-рокът, доминиран от британските групи, е набрал популярност и продължава да издига рок музиката до нови нива на авторитет на творчеството, като излизат от стандартните песенни структури. Moody Blues, както и King Crimson са групите, създали концепцията за прог-рокЪТ. Прибавям с дълбоко уважение и Yes, Genesis, Pink Floyd, Jethro Tull, Rush, Emerson, Lake & Palmer.

Малко статистика - изданието от 1973 г. на Pink Floyd, The Dark Side of the Moon, има грандиозен успех, оставайки в класациите за 741 седмици от 1973 до 1988 г., с приблизително 50 милиона продадени копия и често е класиран като един от най-големите рок албуми на всички времена.

1974 г. – глам рок пионерите Дейвид Бауи,  Рокси Мюзик, Ти Рекс, Mott the Hoople, Marc Bolan, бяха направели  първият си кръг на върха и бавно слизаха надолу. Рок феновете искаха нови предизвикателства; Стив Харлей от Кокни Ребъл очевидно наподобяваше Бауи; Спаркс щяха да станат новите Рокси Мюзик. Куин все още се лутаха и великата Бохемска Рапсодия предстоеше да удари всички.

selecta-shop-logo-purple-white-2-400x150.png

Selecta Shop предлага натурална козметика от черноморска луга.

frame-900-massgels-01S.jpg

Спаркс загатнаха за своята музикална иновация по време на европейския тур през 1972 година включващ Великобритания, Холандия, Швейцария. Турът е бил по-успешен в Холандия и Швейцария, докато английската критика, учудена и силно саркастична, описва стила като смесица  между Франк Дзапа и Дъ Мънкис. Независимо от това Спаркс си извоюва едномесечно участие, свирейки веднъж седмично в емблематичния Маркистки Клуб в Лондонското Сохо, през който са минали повечето великани на рок музиката. На едно от представленията подгряваща група са все още неизвестните Куин, а Фреди Меркюри си е водил бележки. Три години по-късно се ражда „Бохемска рапсодия“.

Една песен продължава да изплува отново и отново и тя е „Tози град не е достатъчно голям за нас двамата” Оригиналното заглавие било „Твърдо, горещо за държане“. Написана от Рон Майл (този с хитлеровите мустачки) като под-версия на класическа любовна мелодия, интересно комбинирана с мотиви от Бах етюдите. Включена е в албума „Кимоно моята къща“, която се оказа голям хит в Обединеното Кралство. В родната им страна САЩ не прави никакво впечатление, което е разбираемо - американският слушател се нуждаеше от още време, за да разбере и възприеме този вид иновативна музика. Тавата достигна четвърто място във Великобритания. Британските Sounds пишат: „Спаркс има музикалната екстравагантност на Wizzard, изтънченото усещане на Roxy и заплашителната сила на Третия райх.“ Колко ли още хиляди години ще имаме английската закачка за Третия Райх? А New Musical Express (NME) нарече албума "Мигновена класика”. Името на „тавата“ – „Кимоно моята къща“ – е каламбур на огромния хит на Роуз Мари Клуни (Кам он май хаус) от 1952 година, по-нататък изпълнен супер кавър от Ева Фицджералд.

Спаркс започват подготовка за гастроли и за да подсилят звука, решават да наемат втори кибордист. Обявата в Мелоди Мейкър е кратка „Нуждаем се от кибордист за голяма група – външността от изключително значение (без брада и шкембе).“

Албумът „Кимоно моята къща“ издържа теста на времето, слушан повече от 45 години от пускането му и днес звучи супер. Неговата значимост и историческа стойност в рока са многократно възхвалявани от специалистите, но похвалите са чути от малцина.

rum kimono album

Корицата на албума също е включена в почти всички анкети за най-добри арт оформления за всички времена - няма име на група или заглавие, само две сравнително ниско платени гейши, едната изглеждаща шокирана от нещо, другата не, а би трябвало да са елегантни, артистични и палави. Снимката е на Карл Стоекър, а момичето отляво е Мичи Хирота, съпругата на известния перкусионист Джоджи Хирота.

Мелодиите и текстовете към албума са написани от Рон Маел с малко помощ от Ръсел. Музиката е изпълнена със закачливи китари и различни остри клавиатурни извивки, даващи по-голяма ритмична интензивност; Ръсел изумява с бързи текстове, а фалцетът му е удивително контролиран; текстовете са умни и понякога комични.

Друг жизненоважен ключ към успеха на Спаркс бяха останалите трима членове на групата - и тримата англичани. Китаристът Ейдриън Фишър е блестящ музикант и едно нещо, което почти никога не се споменава за „Кимоно моята къща“, е ясният китарен звук на Фишър, превъзходният бас на Мартин Гордън и дивите барабани на Норман „Динки“ ала Кит Муун.

Този перфектен, структурно стабилен 10-песенен „опус магнум“ на стил, скорост и мелодия, е пример за уникално сливане на глам, поп, барок, опера и хард рок.

Това е гениална смесица от двама велики братя ексцентрици, които правят музиката на Спаркс колкото любима за едни, толкова неразбираема за други. За тези, които я обичат, това е един широко отворен свят на непостижими висини. Произведенията им се отличават със стилистичното си разнообразие, предлагащи музикално изразяване, съчетано с уникална лирика - и двете плод на истинското функциониране на сюреалистична мисъл. Сюреализмът е най-познат със своите визуални творби и писания, а в музиката изобщо не е изследван, не знам дали хората си дават сметка, че той е там, съществува и трябва да се почувства. Творбите на Спаркс са превъзходно поднесени импровизации, съчетани с перфектен широкоспектърен колаж от музикални стилове и жанрове. Една виртуална сюреалистична картина нарисувана с мелодия и вокал.

Признавам, Спаркс не са лесни за слушане за повечето музикални фенове; музиката им не може да се слуша като фон, а изисква пълна концентрация и размишление; тя е отдушник и източник на сила и разбиране, които не можем да открием в реалния живот.

Техният стил, особено този на вокалиста Ръсел Майл, често е разделителна линия между любов и омраза, но това е част от това, което ги е направило толкова специални през последните 50 години. Те са строго индивидуални за разлика от много групи от този тип, непрекъснато гледат напред и дори след повече от половин век опитват нови и нови идеи.

За финал:

„Музиката е моята религия“ - казал го е великият Джими Хендрикс и добавя: „И с тази музика ще рисуваме картини на земята и в пространството, така че слушателят да може да се пренесе някъде. Трябва да дадете на хората нещо, за което да мечтаят“.

Музиката е мистерия - тя може да ни донесе радост, да ни натъжи, да ни мотивира, да ни придружава през трудни времена и да облекчи нашите притеснения, както и да въздейства върху нашите интелектуални, социални и емоционални нива.

Музиката е много повече от просто забавление. Използването на мелодични, хармонични и ритмични устройства в музиката може да предизвика психологическо състояние както в музикантите, така и в слушателя.

Музиката е нашето виртуално огледало, което показва една страна от нас, която сме забравили или никога не сме знаели, че съществува.

И какво точно е музиката? Италианският композитор Феручио Бузони дава най-точната и кратка дефиниция - музиката е „мелодичен въздух“. Това само засилва мистерията как нещо толкова абстрактно и краткотрайно, колкото "мелодичен въздух", има такова въздействие върху хората.

Независимо, че няма изключително ясни връзки между това кой какъв е и какви са неговите музикални предпочитания, в крайна сметка музикалният вкус е индикатор за личността на човека.

Кажи ми каква музика слушаш, за да ти кажа какъв си (казал го е някой по-умен от мен).

Честит юбилей (в аванс) на моя добър приятел Ники - верен почитател и ценител на Негово Величество РОКЪТ.

14 май 2019

Румен Георгиев

Продължава...

Прочетена 196 пъти

От блога

Case Study

A Case Study – рекламна кампания в Гугъл на Mariner’s Hotel, Слънчев бряг

A Case Study – рекламна кампания в Гугъл на Mariner’s Hotel, Слънчев бряг Начало – 2…
197

Как да направим хотелския сайт GREAT AGAIN? - Част II

Продължение... 4. Модул за резервации Модулът за резервации е най-важният елемент от…
197

Как да направим хотелския сайт GREAT AGAIN? - Част I

Изминалата година постави хотелиерския бизнес буквално на колене. Пандемията промени из…
215

Портфолио

Хотел Маринерс

Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг

Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг
143
Hotel Feniks

Сайт на хотел Феникс - Лозенец

Сайт на хотел Феникс - Лозенец Сайт на хотел Феникс - Лозенец
167
Lussvelika

Сайт на Къща за гости LussVelika - с. Велика

Сайт на Къща за гости Lussvelika - с. Велика Сайт на Къща за гости Lussvelika - с. Велика
168

Vasil antonov

Аз съм Васил Антонов. Занимавам се със създаване и развиване на Интернет сайтове и съпътстващи дейности.

 

Copyright © 2008 Vasil Antonov. All Rights Reserved

Контакти

Адрес: Каменната къща
ул. Г. Кондолов 41, 8271, с. Велика, Община Царево
Email: antonov@vasilantonov.com
Телефон: +359888333044
Понеделник - петък: 10:00 до 17:00 ч.

На линия

В момента има 67  гости и няма потребители в сайта

Каменната къща

Search