Аз живях през 60-те

Рок и Сюрреализъм

Deep Purple Deep Purple

Рок и Сюрреализъм

Размислите продължават... Част II

Музиката е начин за водене на разговор със самия себе си.

Аз

rumbataМинаха повече от 50 години, когато за пръв път докоснах третия албум на Deep Purple. Спомням си го като вчера… бяхме заедно с моя скъп съученик и приятел завинаги, Ицо (Христо Павлов).

За нас прослушването на музикална плоча беше сакрален ритуал, състоящ се от много стъпки: включване на уредбата, отваряне на капака на грамофона, внимателно изваждане на плика с плочата от корицата, преглеждане на плочата за драскотини, поставяне на плочата на диска, следва бутона „старт“ и дискът бавно се завърта, достигайки до необходимите обороти, почистване на плочата с мека кърпа без мъх по посока на нарезите, иглата на грамофона също изисква уважение и внимателно се почиства от прах със специална четчица. Следва прецизно поставяне на иглата в началото на плочата придружено от леко „пук… пук“ и магията започва…

Когато започнах да разглеждам черно-бялата обложка на „тавата“ останах шокиран. Картината изобилстваше от странни същества и демони, беше наситена с толкова много детайли, че трябваше да се разглежда отблизо и дълго, за да се разгадават нейните удивителни символи. Тогава не знаех кой е творецът, но който и да беше той, ни беше впечатлил и успял да пренесе непосредствено върху нас неговия сюрреален свят. По късно установих, че корицата на албума е вдъхновена от триптиха на Йеронимус Бош, „Градината на земните удоволствия“ и по-точно десния панел „Адът“.

deep purple III

Пусках албума отново и отново и се мъчих да намеря връзка между музиката на Deep Purple и картината. Бях малко разочарован, защото единствено песента „Chasing Shadows“ със своята тежка и ритмично препускаща динамика донякъде се вписваше с изобразеното на корицата.

Останалата част от албума е комбинация от ранен прогресив рок, наченки на хард рок, следи от психеделия, блус и бароков рок. Това описание е съвременно, с мой сегашен поглед. Тогава, края на 1969 г, за мен тези разновидности на рока бяха мътни и тепърва щяха да се изясняват.

Този албум ми остана в сърцето завинаги по две причини:

Първата: открих готическия художник от Северния Ренесанс Йеронимус Бош с неговите гротескни и демонични образи; велик и мрачен гений на ирония, сарказъм и същевременно смел и прогресивен. Дълбок поклон!


butt music

Втората причина е произведението „Април“, една много сложна музикална композиция, включваща заедно елементи от рок и симфония, а теоретиците по-късно ще го нарекат прогресивен бароков рок.

Тази сюита е на Ричи Блекмор и Джон Лорд и е за месец април. Провокирана от тъжно събитие, те написаха: „Като цяло се надяваме, че април се явява като самотно пробуждане на красив, но тъжен (за нас) месец“.

Първата част на композицията се изпълнява единствено от Лорд и Блекмор: Лорд свири на пиано и орган, а Блекмор на електрическа и акустична китари. Втората част, оркестрирана от Лорд, е сериозна оркестрова интерлюдия, която използва тембъра на флейти, кларинети, щрайх и други инструменти и е повече от прекрасна мелодия; третият раздел добавя вокали с лирика, пропита с тъга и отчаяние.

Още с първото прослушване „Април“ се прокрадна в мислите ми и се закотви там за постоянно. Бях напълно обсебен от звученето и всеки път, когато я слушах, дълбаеше в съзнанието ми и предизвикваше редица емоции, въпроси и много тъга.

51 години по-късно, точно през месец април, загубих най-любим човек и, както пеят в „Април“, се оказа, че:

„Април е един жесток месец

Въпреки че слънцето може да грее

От време на време ще забравям и ще се усмихвам

Но след това отново идва усещането за април без край ….“

Сега годините ни станаха толкова, че човек мислено минава през живота си и ако сложи на една страна на везната количеството късмет, което е консумирал, а на другата броя неуспехи, ще види, че стрелката клони към баланс.

Определено голям късмет беше попадането в бургаската английска гимназия в компанията на прекрасни съученици от двата класа (випуск 1967-1972 г); там юношеството ни беше в предизвикателното „соц“ време; повечето от нас се опитвахме да осъзнаем по-широкия свят, макар и несигурни относно мястото си в него; борихме се с проблемите на собственото АЗ и сложността да намерим подходящ баланс между нашето интуитивно желание от утвърждаване и твърди копнежи за свободно себеизразяване.

Още по-голям късмет имахме с нашите английски учители – дълбок поклон за тяхната енергия да отворят широко прозореца на Запад, да проветрят застоялия соц въздух, за да влезе така желания по това време дух на британската култура.

 

selecta-shop-logo-purple-white-2-400x150.png

Selecta Shop предлага натурална козметика и масажни продукти, разработени и произведени от БАН под марката SeaStars.

frame-900-massgels-01S.jpg

 

 „Британската инвазия“ обикновено се отнася до музикалния приток от рок и поп произведения от Обединеното кралство към Съединените щати през втората половина на 60-те години. Благодарение на нашите английски учители ние станахме също „жертви“ на това музикално нашествие в Бургас; разделяхме се на фенове на Бийтълс и Ролинг Стоунс; спорихме за различните музикални жанрове, но всички бяхме покорени и завладени от фантастичната рок експлозия.

Много прогресивни рок групи от 60-те и 70-те години имаха силно класическо влияние. Например Renaissance имаше силно изявена класическа нотка. Използваха теми от композитори като Бах, Шопен, Дебюси, Рахманинов, Римски-Корсаков, Шостакович …..

Мой любим стил стана и си остана бароковият рок.

Сливането на рок и класическа музика често е било заклеймявано от двете страни на културното разделение. През 60-те години на миналия век рок пуристите твърдо отстояваха тезата, че комбинирането на рок и класика е все едно да смесиш вода с олио; по-снизходителните рокаджии допускаха леко щрайх присъствие. Усилията на състави като The Nice (Емерсон), Renaissance, Caravan, Emerson, Lake and Palmer, Jethro Tull, Steve Harley (Cockney Rebbel) и други, независимо, че не постигнаха големи търговски успехи в техните ранни години, дадоха своя ключов принос за развитието и налагането на прогресивния и бароков рок в края на 60-те и началото на 70-те.

В стремежа си да убедя рок традиционалистите, че рок и класика е взаимно допълваща се комбинация, развивах следната теза.

Уискито, в комбинация с други субстанции, е било неизменен спътник на рока, а рок гениите са взели повече от алкохола, отколкото той е взел от тях (това го взех назаем от сър Уинстън Чърчил) и благодарение на него са дали на човечеството своите гениални рок шедьоври.

Именно с този железен аргумент убеждавах колебаещите се, че рокът и класическата музика са като уискито и водата, наслаждаваш се на един от трите, подчертавам, единствени начини на отпиване на скоч:

  • Without water (без вода)
  • With water (с вода)
  • Like water (като вода)

Дозата рок, разбирай скоч уиски и класическата музика, разбирай вечната жива вода, винаги варира и зависи от настроение, компания, емоции, радост, тъга, вкус…

Удоволствието от консумация на „течни слънчеви лъчи“ под формата на single malt по рецептата, описана по-горе, е въпрос на практическа мъдрост и личен опит, а не на теория. Отделно от неговото влияние като чист лекарствен продукт, single malt е съществен ключ към приятелството.

През август 2021 се събрахме в Бургас група съученици от гимназията и казахме „наздраве“ с 16 годишен  single malt за вечното ни ПРИЯТЕЛСТВО, което е точно като скоч уискито… колкото по-старо, толкова по-добро.

Май се отплеснах... или не?

Историята мълчи защо Deep Purple са избрали за арт оформление на третата им плоча сложните и зловещи видения на „Адът“ от Йеронимус Бош. Може би отговорът се крие в тази странна песен, нотите на която са нарисувани върху голия задник на беден грешник и с прибавени впоследствие фигури на състава на Deep Purple над него?

И ето наградата за този, който е стигнал до тук... чуйте няколко различни версии на „Butt Music“ от Йеронимус Бош. Ако твореше през 70те години на миналия век, той щеше да бъде член на Black Sabbath.

https://www.youtube.com/watch?v=a85mc4NodpY

https://www.youtube.com/watch?v=guC2vVc4kwQ

https://www.youtube.com/watch?v=y2Apt2b0s5A

https://www.youtube.com/watch?v=q8i-lXA0Z-8

Бъдете здрави!

Румен Георгиев

25 окт 2021 г.

Варна

Прочетена 205 пъти
Още в тази категория: « Шумът на забраната

От блога

Case Study

A Case Study – рекламна кампания в Гугъл на Mariner’s Hotel, Слънчев бряг

A Case Study – рекламна кампания в Гугъл на Mariner’s Hotel, Слънчев бряг Начало – 2…
197

Как да направим хотелския сайт GREAT AGAIN? - Част II

Продължение... 4. Модул за резервации Модулът за резервации е най-важният елемент от…
198

Как да направим хотелския сайт GREAT AGAIN? - Част I

Изминалата година постави хотелиерския бизнес буквално на колене. Пандемията промени из…
215

Портфолио

Хотел Маринерс

Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг

Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг
143
Hotel Feniks

Сайт на хотел Феникс - Лозенец

Сайт на хотел Феникс - Лозенец Сайт на хотел Феникс - Лозенец
167
Lussvelika

Сайт на Къща за гости LussVelika - с. Велика

Сайт на Къща за гости Lussvelika - с. Велика Сайт на Къща за гости Lussvelika - с. Велика
168

Vasil antonov

Аз съм Васил Антонов. Занимавам се със създаване и развиване на Интернет сайтове и съпътстващи дейности.

 

Copyright © 2008 Vasil Antonov. All Rights Reserved

Контакти

Адрес: Каменната къща
ул. Г. Кондолов 41, 8271, с. Велика, Община Царево
Email: antonov@vasilantonov.com
Телефон: +359888333044
Понеделник - петък: 10:00 до 17:00 ч.

На линия

В момента има 78  гости и няма потребители в сайта

Каменната къща

Search