Vasil Antonov

Първият ми осъзнат досег със съвременната музика беше в родния Карнобат, със „Speedy Gonzales“, по-известна като „Спи ли Гонзалес“, в изпълнение на Pat Boone. Гошо Донкин се беше сдобил с тази плоча, по-късно към нея се добави и „Twist Again“ на Chubby Checker, и те огласяваха махалата почти денонощно.

Годините бяха 1966-67. По радиото от време на време пускаха 2 песни на The Beatles – „Rock and Roll Music“ (кавър на Chuck Berry) и „She was just seventeen“. Помня ги още.

После дойде Английската гимназия в Бургас. Дойдоха млади англичани преподаватели с китари, които ни пееха в клас. По рождените дни имаше плочи и записи на най-новите хитове. Рокът беше в разцвет. Нямаше как да не се породи тази любов. А и музиката от онези години, започвахме да научаваме, или поне част от нея, беше отражение на вълненията сред младежите от 60-те.

С Веско Сенков (отиде си много рано от този свят) сядахме всеки петък на един чин, за да си сравним записките от „Top Twenty“, което сме слушали в четвъртък вечер. Пламен Ставрев, който също ни напусна без време, невероятен певец и интерпретатор, беше нашият музикален идол.

На Румен дължахме тавите на „Deep Purple“, на Стефчо – тави на „Pink Floyd“, „Emerson, Lake and Palmer“, „Procul Harum“, на Силва – „Let It Be“, „Abbey Road“, на Весо Савов, който летеше на Балканчето си с магнетофон в ръка от парти на парти с най-яките записи. Вальо Варната беше силен откъм „Creedence Clearwater Revival“, „AC/DC“, Ицо беше нещо като организатор и знаеше  всички нови хитове, Орльо Атамана осигуряваше ритъмапна индивидуалните и хорови наши изпълнения – страхотен барабанист. Култът към рока беше по-силен от всякога.

Между другото, струва си тук да спомена кой е авторът на названието на жанра – това е Alan Freed, DJ от края на 50-те години в US. По него време е имало неприязън от страна на белите към rhythm and blues музиката, смятана за „черна“ и която Alan Freed е пускал, затова той започва да използва термина „Rock ‘n’ Roll“, за да направи музиката по-приемлива за бялата публика. Не е съзнавал обаче, че това е израз за „секс“ сред чернокожите.

По едно време в междучасията пеехме „I’m A Neandarthal Man“ на Hotlegs (по-късно 10cc). като блъскахме с учебниците в чиновете за ритъма. Румбата ми припомни нещо, което бях забравил – че съм заменил думата „Neanderthal“ с „колкозникал“ и се получило много яко. Ех, младост!

В онези години, без да го съзнаваме, рокът навлезе в съзнанието ни като нещо истинско, като някаква опора. С течение на времето поне аз открих очарованието на класическата музика и тя се превърна в още един стълб на непреходността. Но Рокът IS HERE TO STAY!

В тази светлина имам намерение да представя титаните на рока от близкото минало. Това ще бъде лична селекция – не е възможно всички да влязат тук.

От Васил Антонов