Аз живях през 60-те

Революционни приказки: историята на Cream и две години, които промениха рока

Cream Cream

Поглед върху кратката, но звездна кариера на първата рок супергрупа, Cream

Първата световна супергрупа, Cream, просъществувала едва две години в края на 60-те, като през записва само два студийни албума. Няма да ги откриете в евтините чартове, нито в това или онова шоу със съмнителна репутация. Попитайте хора под 30 за музиката на Cream и те ще си помислят, че говорите за танцов клуб в Ливърпул или Ибиза.  

Няколко дни след като изтича информация през 2005, че Cream ще свирят в Ройал Албърт Хол, Лондон, билетите са разграбени. При цени от 50 до 125 лири те не са били евтини, но само след месец търсене в мрежата щяхте да попаднете на цени за по-предни места от 1700 лири, а за ограничена гледка от балкон за около 350 лири.

Кое е това в Cream, което кара мъже на средна възраст да изтеглят застраховките си, за да ги видят на сцената, близо 40 години след като триото изнася последното си изпълнение?

Простият отговор е, че Cream въвеждат фюжън от рок, блус и джаз, който директно повлиява на цяло поколение музиканти, както и на развитието на рока през следващото десетилетие.

 

 

Преди барабанистът Джинджър Бейкър, басистът Джак Брус и китаристът Ерик Клаптън да сформират Cream през 1966, преобладаващата част от британската поп музика се придържаше главно към формата текст/хор и всяко инструментално соло бе свеждано до повтаряне на мелодията. Cream променят това. Например те вземат двунотния риф който е от Spoonful на Уили Диксън и го удължават от две минути и половина на шест и половина, подсилват го и импровизират из него с виртуозно свирене. Това не е било нова идея, ала била главно характерна за дзажа – стил, който до средата на 60-те, според знаменитите думи на Франк Дзапа, „не е мъртъв, но мирише забавно“.                                       

Динамиката, която задвижвала Cream, се крепяла на джазовия бакграунд на Бейкър и Брус и блусарските корени на Клаптон. Клаптън може да не е притежавал музикалните познания и техниката на Бейкър и Брус, ала той е имал Божия дарба, която е дала основание на групата да оправдае дръзкото си име.

„Бях изпълнен с големи идеи относно това, което чувствах, че можем да направим“ – обяснява Джак Брус. – „Беше нещо като да пренапишеш блусовете. Знам, че звучи самонадеяно. Чувствах, че е възможност за нов вид език с групата.“

На сцената химията вътре в Cream била зашеметяваща. „Сякаш нещо друго ни бе завладяло“ – обяснява Бейкър. – „Не съзнаваш, че свириш. Слушаш този фантастичен звук, от който си част. И твоята част просто… се случва. Това беше дарба и ние тримата я имахме в изобилие.“

Клаптън бил по-кратък. Той го нарекъл „блус, древен и модерен“.

 

 

 

И което беше по-важно, Cream доказали, че има публика за тяхната музика. Техният първи албум, Fresh Cream, издаден в края на 1966, влиза в Топ 10 на Обединеното кралство и остава там четири месеца. Следващите плеяда от R&B музиканти, сформиращи групи по примера на The Rolling Stones, The Animals, The Who, the Spencer Davis Group, Them и останалите имаха нова насока за следване. И тъкмо докато оглеждаха възможностите, през пролетта на 1967 се появява Джими Хендрикс Experience с дебютния си албум Are You Experienced? Вятърът на промяната се превръща в ураган.

В рамките на година турбо-заредените блусарски групи като Ten Years After, Peter Green’s Fleetwood Mac, the Jeff Beck Group и Chicken Shack жънат с пълни шепи реколтата. И още – групи като Traffic, Jethro Tull, The Nice и King Crimson си правят изводите и чертаят своя курс.

Същото беше и в Америка, когато Cream започват турне през есента на 1967. Публиката от Западния бряг вече е била обсебена от космическите джам-сешъни на музикалните кръстоносци като The Grateful Dead, Jefferson Airplane, Janis Joplin и Quicksilver Messenger Service, ала Cream просто отвява всички от сцената, толкова добри са били.

Не е изненада, че Cream фокусират вниманието си върху Щатите. Записват втория си албум в студията на Атлантик Рекърдс, Ню Йорк. Но лейбъл босът Ахмет Ертегън, който е мислел, че има работа с британска блус-група, която да си съперничи с американски банди като Big Brother & The Holding Company или the Paul Butterfield Blues Band, е бил втрещен от новия материал на Cream. Особено противна му се сторила песента Sunshine Of Your Love.

„Спомням си как я свирихме пред Ахмет и той я нарече ‘психеделческа помия“ – смее се Брус. – За щастие имаше други хора, които влизаха и излизаха от студиото, където записвахме, като Booker T Jones и Otis Redding, които се заслушваха и казаха: ‘Това е добро. Само така.’ Те оцениха този риф като много интересен музикално и комерсиален същевременно.“

 

 

 

Sunshine Of Your Love беше пробивът на Cream в Щатите. Песента беше най-големият им сингъл там, стигайки до № 5, и си остава тяхното най-известно парче.  Ертерън, съзнавайки, че е разсъждавал погрешно, когато е ставало дума за комерческия потенциал на ‘психеделческата помия’, довежда още един чудак, който се е мотал около студиото, Felix Pappalardi, за да пооправи звученето  на групата заедно с продуцента Tom Dowd за втория албум Disraeli Gears.

Pappalardi, който по-късно се събира с Leslie West и Corky Laing, за да сформират Mountain (най-добре орахктеризиран като група, копираща Cream), взема един от блусовете, записан от Cream, Hey Lawdy Mama, и го преправя в сюрреалистичния Strange Brew.

Pappalardi също така кара Клаптън да трупа наслагвания от записи, сякаш излизаха от мода (всъщност бе точно обратното) и да свири с новоиозбретени джаджи като уа-уа педала. Cream обаче всъщност не обръщали много внимание на Британия. Те били заети със започването на амбициозни турнета в Америка. Демонстрирали, че превземането на US е дълга и трудна задача, но ако не се откажеш, възнаграждението е огромно.

Америка, оказва се също така, е крахът за Cream. Безжалостните турнета там наливали масло в огъня на разклатените отношения между Джинджър Бейкър и Джак Брус. Безжалостните турнета из Америка не спомогнали също така с нищо за свиренето на групата. Интензивността на техните лайв изпълнения се оказа невъзможна да се поддържа, с или без изкуствени стимуланти. Лишени от вдъхновение, джам-сешъните станали скучни.

Това, което влошавало нещата, бе, че публиката не схващала разликата и често не ѝ пукало. Cream можели да излязат на сцената и да си настройват инструментите и публиката пак полудявала; нямало значение какво свирят.

Една вечер Cream излизат на сцената сред ужасен шум от случайно генерирани звуци от усилвателите и веднага получават бурни овации. При друг случай те изпълняват инструментален сет, когато вокалните микрофони отказват и пак получават оглушителни овации, получават същата реакция и при друго шоу, когато китарата на Клаптън се поврежда и публиката чува сета изпълнен само от бас и барабани.

 

selecta-shop-logo-purple-white-2-400x150.png

Selecta Shop предлага натурална козметика и масажни продукти, разработени и произведени от БАН под марката SeaStars.

frame-900-massgels-01S.jpg

 

Парчетата за третия албум на Cream, Wheels Of Fire, били записани в кратки промеждутъци между турнетата и, въпреки усилията на Pappalardi, бил далеч от спонтанното леене на Disraeli Gears. Това, което дава тласък на Wheels Of Fire, била втора плоча със записи на живо, състояща се от четири парчета, показващи индивидуалната и колективна виртуозност на групата.

Двойният албум бил потвърждение, че Cream са две различни групи, в студиото и на концертния подиум. Бил потвърждение и на това, че Cream били суперзвезди в Америка. Wheels Of Fire прекарва пет седмици на № 1 и става първият двоен платинен албум в Америка. Но дори преди да излезе албумът, групата съобщава, че се разделят.

„Бяхме на турне в Тексас, когато Ерик дойде и каза: ‘Дойде ми до гуша’ – според Бейкър. – „И аз казах ‘Да, пич, и на мен.’“

Само че не им позволяват да напуснат Америка преди доходоносно турне там и албума Goodbye, плюс материал за няколко посмъртни лайв албуми, за да може звукозаписната компания да продължи да дои Cream.

Брус се хвърля в соло кариера, започвайки с отличните Songs For A Tailor. Клаптън се събира със Стийв Уиндууд от Трафик, за да сформира друга супергрупа, Blind Faith, само за да открие Бейкър на барабаните, когато отива там. Въпреки най-добрите намерения на групата, Blind Faith били надути до краен предел. Почти неизбежно балонът се спуква след безплатен концерт в Хайд Парк и само един албум и турне.

И така, като се вземат предвид постиженията им, защо Cream не се радват на същата почит и да бъдат поставени на същия пиедестал като, да речем, Джими Хендрикс, след като са продали повече плочи от него през 60-те? Една причина е, ами… Хендрикс. Той пристига в Обединеното кралство, когато Cream издават първия си албум. Всъщност едно от първите му появи е когато се присъединява към групата на сцената в Central London Polytechnic.

Но колкото и добри да са били Джими Хендрикс Експириънс, те не са притежавали колективната брилянтност на Cream. Обаче пък Хендрикс притежавал замаха и усета за шоу, което Cream не са имали.

Клаптън не приклякал на сцената, не навирал китарата си към публиката, не се облизвал многозначително на младите дами или свирел сола със зъбите си. На сцената Cream били предимно статични пред наредените говорители Маршал, концентрирани върху музиката си.

 

 

Хендрикс реализира няколко хитови сингли, което му създава медиен профил. Cream имат няколко Top 20 сингъла. Продават големи количества албуми, което, разбира се, е по-изгодно, но пък техните появи по телевизията са били все в късното шоу на BBC2.

А и след лятото на 1967 те се съсредоточават върху Америка, като имат съвсем малко на брой изяви в Обединеното кралство преди прощалния им концерт в Ройал Албърт Хол. Cream също така не свирят на който и да е от легендарните фестивали (менажерите им отказват Монтерей без дори да им кажат); те се концентрират върху свои собствени изяви. Което пак е било финансово оправдано, но ограничава профила на групата.

И освен техния прощален концерт, в действителност няма нищо на филмова лента – само едно нарочно сниманото шоу в празен Speakeasy Club, което се появява от време на време.

DVD-та с Хендрикс обаче има предостатъчно. На времето Cream не е трябвало да се притесняват за профила си. Изявите им били с правостояща публика от началото до края. А в Америка албумите им са се продавали в огромни количества.

„Мисля, че бяхме една от ранните хеви метъл групи, без да го осъзнаваме,“ – казва Ерик Клаптън. – „След като се разделихме, Лед Зепелин запълниха празнотата.“ Той не греши. Джими Пейдж и менажерът Питър Грант проучват прогреса на Cream в Америка много внимателно, научавайки много уроци, които те по-късно ще подобрят. Бейкър има всепризнато влияние върху барабаниста на Лед Зепелин, Джон Бонам; подобно на Брус, Джон Пол Джоунс притежава широк музикален талант; и може да се спори дали Клаптън или Пейдж е най-великият британски китарист, докато солата им продължават. Лед Зепелин записват първия си албум един месец преди Cream да свирят на своя прощален концерт в Ройал Албърт Хол през ноември 1968. Джими Пейдж заявява, че намерението му е Лед Зепелин да бъде „смесица от блус, хард рок и акустична музика, придружена от тежки хорови изпълнения.“ Толкова по въпроса.

 

По Loudersound.com

me auther

От Васил Антонов

Прочетена 504 пъти

От блога

Case Study

A Case Study – рекламна кампания в Гугъл на Mariner’s Hotel, Слънчев бряг

A Case Study – рекламна кампания в Гугъл на Mariner’s Hotel, Слънчев бряг Начало – 2…
197

Как да направим хотелския сайт GREAT AGAIN? - Част II

Продължение... 4. Модул за резервации Модулът за резервации е най-важният елемент от…
197

Как да направим хотелския сайт GREAT AGAIN? - Част I

Изминалата година постави хотелиерския бизнес буквално на колене. Пандемията промени из…
215

Портфолио

Хотел Маринерс

Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг

Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг Сайт на хотел Маринерс - Слънчев бряг
143
Hotel Feniks

Сайт на хотел Феникс - Лозенец

Сайт на хотел Феникс - Лозенец Сайт на хотел Феникс - Лозенец
167
Lussvelika

Сайт на Къща за гости LussVelika - с. Велика

Сайт на Къща за гости Lussvelika - с. Велика Сайт на Къща за гости Lussvelika - с. Велика
168

Vasil antonov

Аз съм Васил Антонов. Занимавам се със създаване и развиване на Интернет сайтове и съпътстващи дейности.

 

Copyright © 2008 Vasil Antonov. All Rights Reserved

Контакти

Адрес: Каменната къща
ул. Г. Кондолов 41, 8271, с. Велика, Община Царево
Email: antonov@vasilantonov.com
Телефон: +359888333044
Понеделник - петък: 10:00 до 17:00 ч.

На линия

В момента има 69  гости и няма потребители в сайта

Каменната къща

Search